Съществува един проблем, от който съм сигурен, че страдат много

„Експертните“ препоръки за здравословно хранене на МЗ са неадекватни и грешни

Съществува един проблем, от който съм сигурен, че страдат доста хора. Лято е, време за плаж и море, а гладът не отминава . Сутрин всеки минава около редица от изкушения – будка за пресни банички, кифли, ходог, сандвичи, кексчета, понички, пици, дюнери, пържени картофки, печени картофки, пълнени картофи и какво ли още не. Как да се заситим, само че и да изглеждаме обичайно по бански?

Решението на този проблем може би се крие в експертните рекомендации на експертите в Министерството на здравеопазването (МЗ). Но какъв брой експертни са те? Какво стои зад тези рекомендации – обстоятелства или имена на хора с трофеи, които би трябвало да респектират? Можем ли да им се доверим изцяло? Едва ли…

През 2009 година Министерството на здравеопазването на България разгласява голям брой рекомендации за здравословно хранене, които са част от „ Националния проект за деяние – Храни и хранене “ и е създаден от доцент Стефка Петрова, шеф на „ Националния център по запазване на публичното здраве “ и народен консултат по хигиена, хранене и диетика. В изработването на този експертен материал са взели присъединяване експерти от: Министерство на здравеопазването , МУ София , МУ Пловдив , МУ Варна , Университет по хранителни технологии Пловдив , РИОКОЗ , асоциации и представителства на производители на храни и естествено НЦОБЗ (Източник) .

Повърхностният прочит на това писание остава в читателя чувството, че най-вредното нещо на Земята са месата , мазнините и млечните артикули , кои не са минали никаква обработка (обезмасляване). Очевадно специалистите от най-хубавите научни звена по казуса живеят в предишното, когато най-голямата отрова са били мазнините. Още по-абсурдно е, че специалистите предизвикват хората да усилят приема на въглехидрати.

В първата рекомендация специалистите се пробват да убедят читателя, че богатите на нишесте храни са абсолютно потребни и би трябвало да са главният източник на сила в дневното меню. Опитват се да потвърдят неуместната теза, че потреблението на въглехидрати не води до повишаване на тежестта. Според тях хлябът , макароните , спагетите и картофите са калорийно небогати артикули.

Светилата в българската просвета за храненето оспорват към този момент наложеното международно мнение, че високата консумация на храни богати на въглехидрати е рискова, по-опасна от потреблението на храни богати на мазнини. Аргументите, които дават са, че брутното количество на калории в зърнените храни и картофи не е доста високо. Но тук се пропуща фактът, че въглехидратите са доста елементарно усвояеми. Въглехидратите са въглероден източник, който при високи количества се пренасочва към синтез на мазнини. Те се метаболизират толкоз бързо, че силата от тях не може да се изразходи, при което следва синтез на мастни киселини, като форма за предпазване.

*За облекчение: БВ – без въхлегидрати, невисок банкет на въглехидрати; БМ – без мазнини, невисок банкет на мазнини.

През 2003 година бе оповестено изследване, в което 63 индивида са били разграничени на две групи, които в продължение на 12 месеца са били подложени на нисковъглехидратна диета или диета с невисок банкет на мазнини. Групата подложена на диета с невисок банкет на въглехидрати е изгубила 7.3% повече телесна маса (1).

Отново през 2003 година и в същия вестник ( New England Journal of Medicine ) e оповестено сходно изследване, само че с 132 индивида със сериозен проблем с наднорменото тегло. Много от тях са страдали от метаболитен синдром или диабет вид 2 . Проучването е било с дълготрайност 6 месеца. Индивидите в групата, която е приемала по-малко въглехидрати са изгубили приблизително 5.8 кг , а тези с невисок банкет на мазнини са изгубили приблизително 1.9 кг . Освен това равнищата на триглицериди в групата БВ са спаднали с цели 38 mg/dL , a при БМ единствено със 7 mg/mL . Нивата на глюкоза в групата БВ са спаднали с 26 mg/dL , a при БМ единствено с 5 mg/dL (2).

И още веднъж през 2003 година в журнала Journal of Pediatrics е оповестено изследване, в което 30 юноши със свръх тегло са били разграничени в две групи. Едната група е била сложена на диета БВ, а другата БМ. Изследването е траяло 12 седмици. Загубата на тегло при индивидите в групата БВ е била приблизително 9.9 кг , а при БМ 4.1 кг (3).

За следващ път през 2003 година, само че в журнала Journal of Clinical Endocrinology and Metabolism e оповестено изследване, в което 53 здрави дами, само че с наднормено тегло са били разграничени в 2 групи – БВ и БМ. Продължителността е 6 месеца. Жените в групата БВ са изгубили приблизително по 8.5 кг , а тези БМ по 3.9 кг (4).

През 2004 година в журнала Archives of Internal Medicine е оповестено изследване, в което 60 индивида с наднормено тегло са били разграничени още веднъж в две групи – БВ и БМ. Хората в групата БВ са изгубили приблизително по 6.2 кг , а в БМ по 3.4 кг (5). Нивата на триглицериди при групата БВ е спаднало с цели 52 mg/dL , а при БМ единствено с 15.3 mg/dL .

Отново през 2004 година е в журнала Annals of Internal Medicine е оповестено изследване, в което 120 индивида с наднормено тегло и високи равнища на липиди в кръвта са разграничени на две групи – БВ и БМ. Групата БВ е изгубила приблизително по 9.4 кг , а групата БМ по 4.8 кг (6).

През 2010 година в Journal of Pediatrics е оповестено изследване, в което 46 индивида са били разграничени в две групи в продължение на 36 седмици – БВ и БМ. Групата БВ е изгубила доста по-голямо количество телесна маса (7)

През 2009 година в журнала Lipids е оповестено изследване, в което 40 индивида с висок риск от сърдечно-съдови болести са били разграничени в две групи в продължение на 12 седмици – БВ и БМ. Групата БВ е изгубила 10.1 кг приблизително количество телесна маса, а равнищата на триглицеридите в кръвта са спаднали със 107 mg/dL . Групата БМ е изгубила 5.2 кг , а равнищата на триглицеридите са спаднали с 36 mg/dL (8).

Списъкът с сходни изследвания е доста дълъг, само че всички стигат до идентични заключения. Ниският банкет на въглехидрати (без значение дали е от картофи или зърнени храни – самун, макарони, паста) води до доста понижение на количеството на телесна маса, количеството на триглицериди в кръвта, количеството на глюкоза и усъвършенства положението на диабетици.

Експертната група афишира своята открита война срещу мазнините . Според тях потреблението на млечни мазнини води до повишаване на холестерола и триглицеридите в кръвта. Но не е упоменато какво количество мазнини не би трябвало да се употребяват, а че мазнини просто би трябвало да се заобикалят като цяло. Както видяхме доскоро високото количество на триглицериди и холестерол се свързва най-вече с, каквато експертите ни предлагат (хляб, макарони, картофи). Диета с невисок банкет на въглехидрати внезапно намалява количеството на мастни съединения в кръвта.

Но диетата с невисок банкет на мазнини не е изключително ефикасна. Тя даже не може да понижи риска от развиване на рак на дебелото черво (10) или рак на гърдата (11). Дори хипотезата, че потреблението на богати на мазнини млечни артикули води до наднормено тегло или сърдечносъдови болести, не може да се удостовери (12). Всъщност рискът от поява на сърдечносъдови болести понижава при хора, които употребяват млечни мазнини (13, 14).

Мит е, че нискомаслените млечни артикули са по-здравословни . Всъщност обезмасляването води до утежняването на вкусовите качества, което кара производителите да прибавят подсладители и аромати, които постоянно са въглехидрати и повишават калорийната стойност на продукта. Истината е, че спомагателната (eкзогенна) захар е извънредно нездравословна, до момента в който естествено съдържащите се мазнини в храните не (15, 16).

Митът за рисковото месо, което би трябвало да заобикаляме, с цел да живеем по-дълго, не е икономисан … Според експертите, в случай че консумираме алено месо, ще развием сърдечно-съдови болести, а може би диабет и даже рак. Но истината е, че дребното терзания не са свързани с месото, а с полуфабрикатите . Продуктите, които са минали софтуерна обработка. Няма проблем да се употребява прясно, вкусно месо. Едно от най-големите изследвания с 1 000 000 изследвани индивида не открива връзка сред аленото месо и сърдечносъдовите болести или диабет (17). А други две научни ревюта не откриват мощна връзка сред потреблението на алено месо и ракови болести (18, 19).

Съветът да понижим приемът на естествените скотски мазнини за сметка на рафинираните соеви , царевични или слънчогледови също не е изключително съответен.

Растителните масла като соевото и царевичното са богати на омега-6-полиненаситени мазнини, които намаляват до някаква степен равнищата на холестерола.

Но е значимо да се запомни, че холестеролът е фактор за сърдечни болести, а не извършител на самите болести. Само тъй като нещо усъвършенства рисковите фактори, това не значи, че ще повлияе крайният резултат, който е от голяма важност. Истината е, че няколко изследвания демонстрират, че тези масла усилват риска от гибел от сърдечни болести и рак (20, 21, 22). Въпреки, че е потвърдено, че тези масла могат да причинят сърдечни болести и гибел, мейнстрийм здравословните организации към момента ни предлагат да ги консумираме в големи количества.

Но най-интересният въпрос може би ще остане без отговор. Колко сме платили за тези “експертни ” рекомендации за “здравословно ” хранене? Мистерия…

Използвана литература:

http://ncphp.government.bg/files/hranene-bg.pdf

1) http://www.nejm.org/doi/full/10.1056/NEJMoa022207

2) http://www.nejm.org/doi/full/10.1056/NEJMoa022637

3) http://www.sciencedirect.com/science/article/pii/S0022347602402065

4) http://jcem.endojournals.org/content/88/4/1617.long

5) http://archinte.jamanetwork.com/article.aspx?articleid=217514

6) http://annals.org/article.aspx?articleid=717451

7) http://www.ncbi.nlm.nih.gov/pmc/articles/PMC2892194/

8) http://link.springer.com/article/10.1007%2Fs11745-008-3274-2

9) http://www.ncbi.nlm.nih.gov/pmc/articles/PMC2633336/

10) http://www.ncbi.nlm.nih.gov/pubmed/16467233